Една година по-късно

За една година съжителстване с папагал "Розела", мога да кажа, че привикнахме едни към други и сякаш в отношенията ни няма някаква особена драма. Почти всяка вечер е извън клетката на разходка из апартамента и сякаш забранените територии (цветя, рамки на картини) за кълване са вече ясни.
Имаме си и стойка, мисля не лоша, пък и той си я харесва. При команда "Марш на място" стойката се заема веднага, особено ако сме гузни за нещо. Папагалчето не се страхува от нас толкова, колкото в началото, но все пак си е плашлива птица, храната е най-добрия стимул за по-близки отношения.
Не мина и без проблеми, намерихме го един ден кацнал на клетката на балкона. Станало му горещо, отворил си вратичката някакси и излязъл на сянка извън клетката, два пъти се получи този проблем. Сложих му храна и се прибра сам по обратния път, но доста ни уплаши, че ще избяга.

За имитаторските способности

Папагалите розела не са от най-способните в това отношение, поне доколкото смятат "специалистите" от зоомагазините. Както корелите и другите средни папагали, така и розелата казват, че може да научи до пет думи и различни звуци и мелодии.
Това кога ще се случи не е ясно, за всеки папагал е индивидуално, но все пак реших да документирам момента защото от около една седмица наблюдавам първи наченки на такива способности.

Папагалчето е вкъщи от 3 месеца, предполагаемата му възраст е вече около 6 месеца. Със започването на лятото решихме да го оставяме да нощува от време на време на терасата на чист въздух и явно от това сякаш започна да му се обогатява "речника".

Започна да имитира други птички, чуруликащи навън, но по важното е, че вече чуваме звуци на включване на автомобилна аларма и ако до седмица не бяхме сигурни, то сега вече нямаме никакви съмнения. Ако успея да го хвана ще се опитам да запиша звуците, които издава.
Ето какво улових от алармените звуци:

За хранителния режим

Смеските, които се предлагат в зоомагазините са според мен подходящи и папагала си ги харесва. Вътре има основно просо, слънчогледови семки, малко ечемик и оцветени гранули, които предполагам са някакви витамини. Сменяме му храната обикновено само вечер защото не си изяжда всичко, та предполагам, че е достатчно. Един път взехме и кракер, хареса го, но събори повечето на дъното на клетката, а е и доста по-скъпо от смеските и не съм сигурен, че си заслужава.
Разбира се само смески не е достатъчно. Това което от зелената храна му допада е:

• в ранната пролет върбови клонки - от тях си чопли пъпките и кората, мога да кажа, че ги обожава. С израстването на листата все по-рядко му даваме защото пълни клетката с листа от които почти нищо не изяжда;
• клонките от бреза сякаш не му допадат толкова, но и от тях похапва;
• листа от салата, напоследък ги набучвам на шишчета за да не ги събаря на пода на клетката;
• листа от глухарче;
• парчета ябълка, също на шишче - много ги обича, особено заедно със семките;
• тиквички на парчета;
• моркови - май трябва да са настъргани, още не сме пробвали;
  

Специално внимание отделям на слънчогледовите семки защото са според мен мощен инструмент за дресировка, направо ги обожава и е готов да пренебрегне страховете си за една семка. Добре е да се има впредвид, че не трябва да се прекалява с тях, поради което вечер отбирам десетина семки от ежедневната му доза за да се забавляваме.
Сякаш вече не налита толкова на цветята, както в началото.
Някой ми каза, че е добра идея да се разтваря малко мед във водата заради витамините, но не съм сигурен.

Календар на събитията

Бих искал отново да споделя защо всъщност пиша в този блог. Не съм очаквал, че е възможно толкова бързо да се опитоми създание, живеещо по принцип в дивата природа. Изненада за мен беше, че повечето от успехите постигнахме още в първите три дни до една седмица.

Папагалите са плашливи, деликатни и внимателни създания. Обърнете внимание как като получават храна от ръката ви внимават да не ви захапят или ако им подадете пръст, се закачат леко и се отдръпват. Те очакват същото нежно отношение. Ако всяка вечер го прибирате насила в клетката, удряте го или плашите не очаквайте да постигнете успех. Най-важното е птицата да ви има доверие, а това се постига като и говорите, подавате храна от ръка и разбира се сте много внимателни.

- първи полети из стаята - още от втората вечер, леко неуверени в началото, до бръснещ полет над главите ни с рязка смяна на посоката сега.

- приемане на храна от ръка - на третата вечер.

- връщане в клетката сам след полет из стаята - след четвъртата вечер. Вече не се налага да го прибирам.

- каца на протегната ръка за да получи храна - пета вечер.

- каца на протегната ръка и получава награда от другата ръка - до една седмица след пристигането в къщи.

- вечер когато е на свобода каца при нас на масата и похапва пълнозърнест хляб.


- понякога каца на главите ни.

- каца на рамото ми - след команда "Ела на рамото" и последваща награда - втора седмица (пристигна на 12.03.2009 г, а днес е 27.03.2009 г.)

- днес си игра с децата -успях да запиша само малка част ...Между другото е видим и резултата от живота в малка клетка, а именно кривото перо на опашката.



- вече ми каца на рамото и се разхожда с мен в стаята без да му е предложена храна - 07.04.09

За свободния полет из стаята

До свободен полет из стаята се стигна още на втората вечер. Прибирайки се със сина ми от детската градина срещнахме колега, който гледаше 5-6 папагала у тях и разбира се се похвалихме за папагала. Първото което ни попита е дали сме го пускали. Аз доста се притеснявах за стреса в птичката след преместването и не ми беше хрумнало, че първия месец ще мога да го пускам да лети. Много малко ни трябваше и като се прибрахме му отворихме вратичката на клетката. След около 2-3 минути чудене и оправяне на перушината, така сякаш не се забелязва отворената вратичка, Роко се реши да излезе. Разхвърча се навсякъде, кацайки по картините, мебелите, аспиратора над печката. Изглеждаше доста нервен и неуверен. Определено мисля, че не беше летял из толкова голямо пространство.

Сега вече и полета му е доста по-бърз и уверен и му харесва. Да обикаля из стаите и разглежда къде какво има му допада доста, а най-любимо му е да седи пред микровълновата и да се оглежда срамежливо в стъклото на вратичката.

За прибирането след полет

Първата вечер прибирането не беше по най нежния начин защото той просто не искаше да се връща обратно. Наложи се да угася лампите и да го хвана. Той съответно не пропусна да ме накълве зверски и сигурно се е и стресирал, но нямаше как защото на следващия ден бяхме на работа и нямаше кой да го варди да благоволи да се прибере.

На втората вечер той сам се прибра да пие вода и да похапне. Оттогава само един път трябваше да гася лампите.

Съвет:
Пускайте си папагала да лети вечер след работа за по 1 час поне, докато му почиствате клетката и го оставете спокойно да се прибере сам да похапне от новата храна за вечеря.
Най-важното: не го пускайте пак след като се нахрани . Просто после няма как да го накарате да се върне в кафеза и съответно ще се стигне до стресови ситуации.
(корекция - един месец по-късно това не е проблем)

Папагал розела у дома - пренасяне и избор на клетка

Как да пренесем папагала

Още на 12ти вечерта решихме, че елемента изненада - домашен любимец за рожденния ден е най-добре да я направим веднага т.е. отидохме да купим розелата от развъдника.
Направи ми впечатление как човека го хвана. Първо влезе внимателно във волиерата, набеляза птичката и ме накара да загася лампта, хвана я и ми каза да светна. Според мен това се случи доста безболезнене и нестресиращо за папагала. Даде ми я в картонена кутия с пробити отвори за въздух (не в клетка), както и съветват в интернет за да я пренесем в къщи, където приготвената клетка да чака.

За избора на клетка - казват колкото е възможно по-голяма

Решихме временно да ползваме клетките, които колега ни даде. Първата на пръв поглед изглежда не лоша, с подвижно дъно, приятен цвят, две хранилки и поилка, платнени завеси за да не хвърчи храна навън, но за съжаление установих бързо, че е малка. За едно вълнисто папагалче може би става. Още с пристигнето го поставих внимателно в клетката, ползвайки ръкавица по съвет на човека от когото я купих, въпреки, че по други сайтове из нета пишеше да се остави птичката сама да излезе от кутията на светло за да не се предизвиква стрес. Просто не ми хрумна как да го направя иначе.
Първоначално птицата изглеждаше доста стресната. Никак не и допадна сякаш тясната клетка, в която като се движеше опашката и се закачаше постоянно в решетките и кацалката.

Втората клетка е малко по-голяма, с объл покрив и леко изтумбена отстрани, но и по-тясна. Все пак има възможност за поствяне на четири кацалки, че даже и люлка направих, закачих и играчки за забавление. Тази клетка също я приемам за временно решение, защото всъщност розелата е с по-големи размери от дълбочината на клетката и опашката и се закача в решетките. Все още търся да закупя нова, надявам се на приемливо решение като цена. Тази доста ми допадна, но и цената си я бива. Тепърва ще продължа по темата за нова клетка.

Ето я и новат клетка с размери 44/38/64 см. Първоначално ми изглеждаше огромна, но сега просто считам, че това е минималния размер за отглеждане на розела или корела. Папагалът се чувства според мен добре вътре, не му пречи опашката като се върти из нея. Хранилката и поилката са големи, дори съда за вода се използва и за баня.

За избора на домашен любимец

Ще разкажа като за начало как се стигна до там, че да избираме домашен любимец. Малкият ми син правеше 6 години на 13ти март 2009 г. и вече мислехме със съпругата ми какъв подарък да изберем. Вече доста ни беше говорил за домашен любимец, но най-вече аз се възпротивявах защото зная каква отговорност е и никак не ми се занимаваше да се занимавам, да извеждам куче, да лае на съседите, да къса мебелите и да прави бомбички навсякъде из къщи, жена ми пък откровено не понася котки.
От друга страна компютъра вече заемаше прекалено голямо място в живота му, и сякаш с израстването му ставаше все по-важен, а това никак не ми харесваше. Още за Коледа ми спомена, че би се радвал на телевизионна игра. Никак не бяха скъпи, но като знам, че не струват реших да погледна за нещо по-качествено и тук ми попадна пред погледа NINTENDO Wii.
Това си е честно казано отделна тема за разговор. Възможността да се играе семейно пред телевизора или да се спортува, както и да се правят упражнения чрез фит системата е направо завладяваща. Тук единствено невъзможно (не неоправдано) високата цена ме спря да не зарадвам детенцето за Коледа. Тогава направихме компромис като купихме образователен детски лаптоп, на който му се нарадва в интерес на истината твърде бързо.
И така неусетно стигнахме до идеята, да откъснем сина от компютъра деликатно без да му забраняваме или ограничаваме като му купим домашен любимец. Простичко и ефективно, само да му отвлечем вниманието в друга посока.
След доста размишления решихме да бъде папагал и така пък попаднахме в нов проблем - какъв да бъде той.
Вълнистите папагали ми се видяха в магазина доста шумни, следващи като разпространение (и като цена) из зоо магазините бяха корелите. Тук там се виждаха и розели - доста пъстри и красиви, в магазините казваха, че са и малко по-умни от корелите и вълнистите - разбира се далеч от жакото и амазоната. Цената пък 160-180 лв. никак не ми хареса. В крайна сметка след като и по-големия ни син ги хареса повече изборът беше направен, само трябваше да намерим папагал розела на добра цена. В зоо магазините най-добрата цена беше 90 лв. и също не ме удовлетворяваше. В интернет все пак намерих на цена 65 лв от развъдник в близост до Пловдив и се решихме окончателно въпреки, че се интересувах и от други породи като Малък Александър, монашеско папагалче, но все значително по-скъпи.