За една година съжителстване с папагал "Розела", мога да кажа, че привикнахме едни към други и сякаш в отношенията ни няма някаква особена драма. Почти всяка вечер е извън клетката на разходка из апартамента и сякаш забранените територии (цветя, рамки на картини) за кълване са вече ясни.
Имаме си и стойка, мисля не лоша, пък и той си я харесва. При команда "Марш на място" стойката се заема веднага, особено ако сме гузни за нещо. Папагалчето не се страхува от нас толкова, колкото в началото, но все пак си е плашлива птица, храната е най-добрия стимул за по-близки отношения.
Не мина и без проблеми, намерихме го един ден кацнал на клетката на балкона. Станало му горещо, отворил си вратичката някакси и излязъл на сянка извън клетката, два пъти се получи този проблем. Сложих му храна и се прибра сам по обратния път, но доста ни уплаши, че ще избяга.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар