За свободния полет из стаята

До свободен полет из стаята се стигна още на втората вечер. Прибирайки се със сина ми от детската градина срещнахме колега, който гледаше 5-6 папагала у тях и разбира се се похвалихме за папагала. Първото което ни попита е дали сме го пускали. Аз доста се притеснявах за стреса в птичката след преместването и не ми беше хрумнало, че първия месец ще мога да го пускам да лети. Много малко ни трябваше и като се прибрахме му отворихме вратичката на клетката. След около 2-3 минути чудене и оправяне на перушината, така сякаш не се забелязва отворената вратичка, Роко се реши да излезе. Разхвърча се навсякъде, кацайки по картините, мебелите, аспиратора над печката. Изглеждаше доста нервен и неуверен. Определено мисля, че не беше летял из толкова голямо пространство.

Сега вече и полета му е доста по-бърз и уверен и му харесва. Да обикаля из стаите и разглежда къде какво има му допада доста, а най-любимо му е да седи пред микровълновата и да се оглежда срамежливо в стъклото на вратичката.

За прибирането след полет

Първата вечер прибирането не беше по най нежния начин защото той просто не искаше да се връща обратно. Наложи се да угася лампите и да го хвана. Той съответно не пропусна да ме накълве зверски и сигурно се е и стресирал, но нямаше как защото на следващия ден бяхме на работа и нямаше кой да го варди да благоволи да се прибере.

На втората вечер той сам се прибра да пие вода и да похапне. Оттогава само един път трябваше да гася лампите.

Съвет:
Пускайте си папагала да лети вечер след работа за по 1 час поне, докато му почиствате клетката и го оставете спокойно да се прибере сам да похапне от новата храна за вечеря.
Най-важното: не го пускайте пак след като се нахрани . Просто после няма как да го накарате да се върне в кафеза и съответно ще се стигне до стресови ситуации.
(корекция - един месец по-късно това не е проблем)